Защото Стен Ши не е Майкъл Делл!
(През шантавия поглед на Сергей Голубицкий)
Днес света обиколи любопитна новина, която ме накара отново да се замисля за ролята (да ми прости Господ за баналността) на личността в историята. Импровизирано, ситуацията изглежда съвсем нормално, но някои нюанси я показват на нетривиално ниво.
Накратко към новината
В корпоративният организъм Acer се извърши реконструкция на монархията: патриархът основател на компанията Стен Ши прати по дяволите цялата върхушка наемни управленци и 10 години след оттеглянето си в заслужен пенсионен отдих, взе отново управлението в собствените си ръце.
А сега някои концептуални подробности
Тайванският Acer – компанията към настоящия момент е наистина древна: Стен Ши Чженжун е основал прамайката Multitech International още през 1976 г. Изградил я е на солиден фундамент: 25 хиляди долара и 11 наемни сътрудници. Apple се е появила на бял свят също през 1976 г, Microsoft – година по-рано, затова смело може да кажем, че Acer стои между създателите на съвременното компютъростроене.
Като се има предвид „погрешния“ произход (Тайван разбира се, не е селският Mainland, но явно не е Калифорния/Вашингтон) темповете на развитие бяха не толкова смешни, както на презокеанските колеги: 17 млрд. годишен оборот, съвсем скромна печалба от 310 млн долара, капитализация на печалбата от маргиналната зона TWSE. Впрочем, всичко това не пречи Acer да държи почетното 487 място в световния списък на корпоративните гиганти Fortune Global 500.
90-те години в САЩ
През 90-те години, когато предимно живеех в Америка, Acer беше една от най-популярните марки между лаптопите. Компания, провеждаща агресивен маркетинг и маскираща се като „родна“ марка. Правеше се толкова добре, че моите американски познати, помагащи ми при избора на лаптоп, препоръчваха именно „our Acer“, който по качество изобщо не отстъпваше на IBM, затова едва ли не три пъти по-евтин (аз наистина, слушах, слушах и както и да е, купих си черния ThinkPad, като съдия Ито, известен в цялата страна за изслушването на делото на О. Дж. Симпсон резонанс и историческа стойност, съпоставими само с този случай Бейлис.)
Паралелно с казаното в заглавието е по-уместно да посочим, че Dell в продължение на много години стана известен и блестеше на същия пазар, на който и Acer с лаптопите. След това, обаче пътищата им се разминаха драстично. И сега изглежда отново се завръщат, но по мое мнение переспективите са доста различни.
Пазарът на лаптопи отслабва
Когато пазарът на персонални компютри започна да отслабва, Dell намали скоростта, докато не достигна до точка, на която няма нищо освен мрачните съдби за фураж на банда публични инвеститори, начело с пиранята Карл Иканом.
В най-критичният момент демиургът Майкъл Делл се намеси в ситуацията, заявяващ намерението си да изкупи бившата си компания и да я върне в частното лоно. Важно е само да обобщим: от бандата „публични инвеститори и акционери“ успя благополучно да се избави и сега Dell намира второ частно рождение, вече зад пределите на фондовите борси.
Нека да излъскаме сега биографията на Acer. През цялата си история компанията е поддържала религиозна преданост, ориентирана изключително към пазара на персоналните компютри. И е правила това убедително, тъй като не е вярвала на аутсорсинга, предпочитайки самостоятелно не само да разработва, но и да произвежда. Достатъчно е да кажем, че през 1985 година е създала първият в света 32 битов персонален компютър, преди самата IBM.
Религията Acer
Религията Acer – това е интегрален подход. Това е най-слабото ѝ звено и се страхувам, че това е и гробарят. Интегралният подход – това е удивително китайско явление, което отразява многовековният стремеж на този манталитет да се отдели от света, да получи затворено и независимо съществуване. Впрочем, не само китайските. От същите, убийствени за нашето време тенденции боледуват и корейските и японските предприятия.
Погледнете Chanbol и Zeibutsu: под корпоративния чадър се произвеждат и ютии, и перални машини, и косачки и перилни препарати, и камери. И всичко това само, за да утвърдят независимост и самозадоволяване от околния свят.
И тук Acer жестоко се набоде, опитвайки се едновременно да похапне рибка и да не се задави с костичка: тя съвмести интегралния подход, навеяният национален манталитет за самозадоволяване с тясна специализация! Животът е показъл, че подобна гърмяща смес е смъртоносна.
Преносими компютри с марката Acer
Acer пуска своите компютри и лаптопи до пълно посиняване – т.е. до този момент, в който стана ясно, че компанията работи на пазар, който отдавна не е в състояние да обслужва обикновените обеми и амбиции. Вместо спешно да диверсифицира продукцията, да избяга от умиращия пазар на персонални компютри, компанията упорито продължи да се рови в единственото достъпно за нейното разбиране направление: през 2007, когато имаше критичен пик на окончателно преминаване към мобилни устройства – Acer за какво ли купи култовата, но полужива Packard Bell, която в същото време призвеждаше настолни компютри, лаптопи и никому ненужните вече монитори.
Опитът на Acer да се включи на мобилния пазар беше тромав и бездарен: компанията купи E-Ten Information Systems (производителя на комуникатори Glofiish, които на времето ми харесваха) и в същото време заряза и E-Ten и собствената си линия за мобилни джаджи.
Ако се вгледате в останалата част от продуктите на Acer – монитори, концентратори, комуникатори, дискови устройства, мрежови карти, клавиатури, памет, проектори – с невъоръжено око може да се види, че мобилността тук не е стъпвала.
Ейсър през 2013 г.
Нека сега надникнем в сайта на Acer: как мислите – какво ще видим на него? Няма да познаете: Aspire R7 и Iconia W3!
Т.е. от цялото голямо разнообразие от продукти, Acer с гордост е избрала и поставила на заглавната страница единственото мобилно нещо, с което разполага компанията! Импулсът е ясен: мобилните джаджи днес са бум. Правилно, правилно – само че Acer няма нищо в пазвата.
Съответно, цялата тъжна авантюристка доведе компанията до 445 милиона щатски долара загуба през последното тримесечие! Резултатите – 7% уволнени служители, уволнение на CEO JT Wang, удари по ръцете на корпоративния президент Джим Уонг и преобръщане на кормилото към бащата основател – Stan Shih.
И сега – най-важното и най-тъжното
Управлението на Acer е предадено в ръцете на Stan Shih – най-лошото решение, за което можеш да се сетиш. Уви, нищо не може да се промени, тъй като това е собственикът джентълмен. Проблемът обаче е, че това е и шефът – Stan Shih – довел Acer до мястото, където компанията е днес: в безизходица и пълно игнориране на мобилния пазар.
Все пак, да се надяваме на предприемаческата интуиция на 68-годишният Shih и способността му да се адаптира – между другото още една силна китайска черта!
Защо Acer не е Dell?,Още подобни статии, даващи отговора на въпроса "Защо трябва да купим Acer от www.Notebook.bg?"
Latest posts by Пано Кондоянис (see all)
- На CES Innovations 2014 Acer печели 2 награди - 15.12.2013
- Предимството да притежаваш Acer продукт - 15.12.2013
- ACER-EUN педагогика в училищата - 14.12.2013